Здравейте, казвам се Лив и бях диагностициран с лимфом на Ходжкин в стадий 2 на 12 април 2022 г., 4 месеца след откриването на бучка на врата ми.
Бъдни вечер 2021 г. случайно намерих подута бучка на врата си, която се появи от нищото.
Веднага направих телездравна консултация, за да ми кажат, че не би трябвало да е сериозно и да отида при личния си лекар, когато мога за допълнителни изследвания. Поради официалните празници и натоварения празничен период трябваше да изчакам да видя личен лекар, който ме насочи за ултразвук и биопсия с тънка игла, направени в средата на януари. Тъй като резултатите от биопсията бяха неубедителни, бях поставен на антибиотици и да наблюдавам дали има някакъв растеж. За разочарование антибиотиците нямаха ефект, но аз продължих да живея, работейки, учейки и играейки футбол всяка седмица.
В този момент единственият ми друг симптом беше сърбежът, който бях отдавал на алергиите и летните жеги. Антихистамините биха облекчили част от сърбежа, но той продължаваше през повечето време.
В началото на март не беше нараснал, но все още беше налице и забележим, като хората правеха коментари или го посочваха постоянно, бях насочен към хематолог и не успях да ги видя до края на април.
Към края на март забелязах, че буцата е нараснала в гърлото ми, не пречи на дишането ми, но става още по-забележима. Отидох при личния лекар, където тя успя да ме накара да видя друг хематолог на следващия ден с CORE биопсия и компютърна томография, записани през следващата седмица.
Жонглиране на университет и работа между всички тестове, които се провеждат най-накрая официално бях диагностициран с лимфом на Ходжкин, почти четири месеца след откриването на бучката на врата ми.
Подобно на всички, никога не очаквате наистина да е рак, тъй като сте на 22 и живеете нормално с минимални симптоми, те биха могли лесно да бъдат пренебрегнати, може в крайна сметка да доведат до по-лоша прогноза/диагностика на рак на по-късен етап.
Диагнозата ми ме подтикна да обмисля как да продължа не само с лечението, но и с потенциалните въздействия по-късно в живота.
Реших да се подложа на лечение за безплодие, за да замразя яйцеклетките си, което беше психически, физически и емоционално изтощителен процес.
Химиотерапията започна една седмица след изваждането на яйцеклетката ми на 18 май. Много труден ден с толкова много неизвестни в химиотерапията, но подкрепата от моите невероятни медицински сестри и моя партньор и семейство направи неизвестното много по-малко страшно.
Общо ще имам четири кръга химиотерапия с потенциално необходима лъчетерапия след това. Първите ми два кръга химиотерапия бяха BEACOPP, а другите два бяха ABVD, като и двата имаха различни ефекти върху тялото ми. BEACOPP Имах минимални странични ефекти с известна умора и много леко гадене, в сравнение с ABVD, където имам невропатия в пръстите, болка в кръста и безсъние.
По време на целия процес си повтарях да остана позитивен и да не си позволявам да се занимавам със страничните ефекти на рака, които могат да ме разболеят, което беше борба към края на моето химиотерапия и знам, че за много хора е борба.
Загубата на косата ми беше мъка, загубих я три седмици след първия ми кръг химиотерапия.
В този момент това стана реално за мен, косата ми като много хора беше голяма работа и винаги се стараех да изглежда най-добре.
Сега имам две перуки, които ми дадоха толкова много увереност при излизане, страхът, който първоначално имах да нося перука и да нямам коса, изчезна и сега мога да прегърна този аспект от моето пътуване.
За мен да съм част от групи за подкрепа, които включват Lymphoma Down Under във Facebook намлява Розова перка, местна програма за подпомагане на рак и благотворителност в моя район (Хоуксбъри), която ми помогна да намеря подкрепата на тези, които изпитват подобни проблеми, които имам аз.
Тези групи за подкрепа бяха безценни за мен. Беше утешително да знам, че други хора разбират какво преживявам, а наличието на общност онлайн и лично беше голяма подкрепа за това пътуване.
Една точка, която искам да призова хората да запомнят, е не пренебрегвайте признаците и постоянствайте в опитите си да откриете причината за вашите симптоми. Стана изтощително да посещавам всички срещи и да се подлагам на всички тези тестове. Имаше много пъти по време на моето диагностично пътуване, когато исках да се откажа, без да знам дали някога ще получа отговор. Искам да подчертая колко е важно да упорствате и да не пренебрегвате симптомите, когато се появят.
Щеше да ми е много лесно да се опитам да пренебрегна с надеждата, че след време тези симптоми ще изчезнат, но Благодарен съм назад, че имах средствата и подкрепата да потърся помощ.
БЪДЕТЕ УПОРИТИ и моля, не пренебрегвайте знаците.
